МЕТРО
И одиш надолу,
без да можеш
да го видиш дното...
Во стомакот
ти се превртува
утринското кафе...
И таму лица,
со или без дамки,
зборуваат или молчат...
Се слуша бучава,
невдишлив воздух
и чуден ветар...
Мириса
на железо,
на автоматизам...
И во вагонот
сам со себе
и со нив...
Чувствуваат ли
поспаните лица
дека живеат?
без да можеш
да го видиш дното...
Во стомакот
ти се превртува
утринското кафе...
И таму лица,
со или без дамки,
зборуваат или молчат...
Се слуша бучава,
невдишлив воздух
и чуден ветар...
Мириса
на железо,
на автоматизам...
И во вагонот
сам со себе
и со нив...
Чувствуваат ли
поспаните лица
дека живеат?
Етикети: poetry